Изпити и ваканции - важните дати за учениците през 2023 година
Ваканциите до края на образователната година
От МОН означават още, че за първи път през 2023 година междусрочната почивка за учениците ще бъде по-дълга. Досега ваканцията е била всекидневно един ден. Сега сред първия и втория период ще има пет дни - от 1-ви до 5-ти февруари, като три от тях са образователни, а два почивни.
Всички - от I до XI клас, ще имат пролетна почивка от 8 до 17 април, а зрелостниците ще почиват по-малко - от 12-ти до 17-ти април (сред тях са и дните, когато честваме Великден). Неучебните дни за дребните възпитаници през тази почивка са четири - от 10 до 13 април, останалите са почивни и празнични. За зрелостниците действителните неучебни дни са 12 и 13 април, а от 14 до 17 април са великденските празници.
Кога стартира и свършва вторият период?
Вторият образователен период стартира на 6-ти февруари. Традиционно той приключва по друго време за учениците от другите равнища на просветителната система. За дванадесетокласниците той ще завърши на 16-ти май. За най-малките (от I до III клас) образователната година завършва на 31-ви май. Учениците от IV до VI клас ще учат до 15-ти юни, а връстниците им в спортните учебни заведения – до 30-ти юни.
Учениците от VII до XI клас приключват годината също на 30-ти юни, като в интервала от 1-ви юли до 30-ти август обучаваните в професионални или дуални паралелки имат спомагателни две или четири седмици за индустриална процедура.
Зрелостни изпити и външно оценяване
Важни дати от образователния календар са дните, в които са матурите за зрелостниците и изпитите от националното външно оценяване. Държавният изпит по български език и литература за приключилите дванадесети клас ще бъде на 19-ти май. На 23-ти май ще са вторият наложителен зрелостен изпит и държавният изпит за придобиване на професионална подготовка.
Националното външно оценяване по български език и литература за четвъртокласниците е на 29-ти май, а по математика – на 30-ти май.
На 13-ти юни е националното външно оценяване по български език и литература в края на VII и X клас, а на 16-ти юни е оценяването по математика. На 17-ти юни е оценяването по непознат език, а на 19-ти е измерването на цифровите компетентности.
Дните за матурите 19-ти и 23-ти май са неучебни, както и тези, в които ще има НВО – 13-ти и 16-ти юни. 25-ти май също е избран за неучебен, само че е присъствен ден за учебни, просветни и културни действия.
Редовно синдикати и жители насочат рецензии към министерството на образованието във връзка с включването на почивните и празнични дни към ваканциите. При последния си разбор от профсъюз " Образование " към КТ " Подкрепа " са отбелязали, че от десетки години поучават МОН да спре да брои почивни и празнични дни, регламентирани в член 154 от Кодека на труда (КТ) за почивка. Според синдикалистите те фактически са тип “ваканция ”, само че нямат отношение към дебата за образователното време, а това изкривява публичното чувство за почивни и образователни дни. Те означават, че действително есенната почивка е един ден, Коледната почивка е два дни, междусрочната - три дни и пролетната почивка е четири дни. Това прави общо 10 дни, без лятната почивка, означават от профсъюз " Образование " към КТ " Подкрепа ".
От синдиката насочат още една рецензия - че " неучебните дни " за държавните зрелостни изпити и за националното външно оценяване неразбираемо за какво МОН брои за ваканции и не ги причислява в категорията образователно време.
Синдикати и просветителните специалисти в МОН имат разминавания и във връзка с това какъв брой време учат българските деца. През март от министерството оповестиха, че българските възпитаници учат минимум в Европа. Преди началото на образователната година - в края на юли от синдиката " Образование " към КТ " Подкрепа " изнесоха свои данни, в които се отбелязва, че децата в страната ни учат толкоз колкото и останалите деца на континента.
Становището на МОН е основано на данни от изследване на Eurydice за образователната 2020-2021 година Според него общият брой на наложителните часове в България в класовете от първи до десети в това число, приравнени към астрономическите, са 7040. Те дават образец с Ирландия, където това време е 11 372 часа. Над 10 000 часа занятия имат децата в Испания, Холандия и Дания. Средната стойност за страните в Европа е 8617 часа, а множеството страни са в диапазона сред 8000 и 9000 часа.
В България минимум учат първокласниците и второкласниците - надлежно 411 и 429 астрономически часа на година. С по няколкостотин часа изостават от връстниците си в доста европейски страни също нашите възпитаници в трети, четвърти, пети и шести клас, означават от МОН без да дават точни данни.
Според същото изследване децата в страната ни имат и най-големите ваканции в Европа - приблизително 91 образователни дни в годината. Повечето от тях са през лятото. През дейното образователно време те нямат занятия общо 16 образователни дни. Най-дълго са отвън учебното заведение българските възпитаници от първи до трети клас - общо 108 образователни дни. За четвърти до шести клас почивката е общо 94 образователни дни. Учениците от седми до 11-и клас пропущат 79 образователни дни.
Анализът на образователното време изработен от синдикалната организация сочи за междинна натовареност на българските възпитаници. Според тях в множеството от изследваните страни броят на образователните дни е сред 170 и 190. В Албания и Малта са 165, а в Дания и Италия - 200. В половината от страните са 170-180. В 13 страни са в диапазона 181-190 образователни дни. Като цяло, броят на образователните дни е идентичен за всички степени на образованието, само че има и изключения - във Франция и Сърбия горният курс е с повече дни, а в Литва и Румъния броят е по-висок в начална и междинна степен.
С по-малко образователни дни в горен курс са Гърция, Ирландия, Босна и Херцеговина. В страните, където броят варира съгласно степента и класа, постоянно последният клас има минимум образователни дни. Такъв е казусът и с България - в 12-и клас има 31 образователни седмици, с пет по-малко от останалите.
В България броят на образователните дни за всички степени (без начален етап) е в горната част на скалата покрай максимума от 190-200 образователни дни, а точно - 180, означават от профсъюз " Образование " към КТ " Подкрепа ".
За ваканциите, синдикатите също регистрират, че България не прави изключение от общата картина. Според тях даже някои ваканции у нас са по-кратки и дават образец с Коледната и Великденската. Есенно време в 16 страни има есенни ваканции за седмица или до няколко дни. За Коледа съвсем всички обезпечават най-малко две седмици, а в Швеция и Сърбия - три. Великденската почивка е една или две седмици в съвсем всички страни, с изключение на в Турция. В Германия, Испания, Австрия, Италия и Швейцария, локалните и районни управляващи имат право да дефинират свои интервали на ваканции, съгласно локалната специфичност, само че общият брой образователни дни е избран централно. Като цяло, схемата на ваканциите в другите страни е идентична за другите просветителни степени.
Според синдикалните експерти и във връзка с лятната почивка България не е изключение. В Европа продължителността на лятната почивка е сред 11 и 15 седмици, означават те. Според изследването им продължителността ѝ варира в необятни граници в обособените страни - от 6 седмици в някои немски федерални провинции, Нидерландия и Лихтенщайн, до 13 седмици в Латвия, сред 11 и 14 седмици в Италия и Португалия, а даже и 15 седмици в Албания за начален стадий.
В редица страни на Балканите началните степени излизат в лятна почивка преди по-горните степени. България със своите 13 седмици лятна почивка не прави изключение и по този индикатор, а се намира в позицията на други страни с сходно географско състояние, означават синдикалистите.Източник: Ирина Симеонова/БТАученици учебно заведение период изпити ваканции МОН зрелостни изпити пролетна почивка лятна почивка зимна почивка междусрочна почивка 2023 година възпитаници 2023 година почивни дни възпитаници 2023
От МОН означават още, че за първи път през 2023 година междусрочната почивка за учениците ще бъде по-дълга. Досега ваканцията е била всекидневно един ден. Сега сред първия и втория период ще има пет дни - от 1-ви до 5-ти февруари, като три от тях са образователни, а два почивни.
Всички - от I до XI клас, ще имат пролетна почивка от 8 до 17 април, а зрелостниците ще почиват по-малко - от 12-ти до 17-ти април (сред тях са и дните, когато честваме Великден). Неучебните дни за дребните възпитаници през тази почивка са четири - от 10 до 13 април, останалите са почивни и празнични. За зрелостниците действителните неучебни дни са 12 и 13 април, а от 14 до 17 април са великденските празници.
Кога стартира и свършва вторият период?
Вторият образователен период стартира на 6-ти февруари. Традиционно той приключва по друго време за учениците от другите равнища на просветителната система. За дванадесетокласниците той ще завърши на 16-ти май. За най-малките (от I до III клас) образователната година завършва на 31-ви май. Учениците от IV до VI клас ще учат до 15-ти юни, а връстниците им в спортните учебни заведения – до 30-ти юни.
Учениците от VII до XI клас приключват годината също на 30-ти юни, като в интервала от 1-ви юли до 30-ти август обучаваните в професионални или дуални паралелки имат спомагателни две или четири седмици за индустриална процедура.
Зрелостни изпити и външно оценяване
Важни дати от образователния календар са дните, в които са матурите за зрелостниците и изпитите от националното външно оценяване. Държавният изпит по български език и литература за приключилите дванадесети клас ще бъде на 19-ти май. На 23-ти май ще са вторият наложителен зрелостен изпит и държавният изпит за придобиване на професионална подготовка.
Националното външно оценяване по български език и литература за четвъртокласниците е на 29-ти май, а по математика – на 30-ти май.
На 13-ти юни е националното външно оценяване по български език и литература в края на VII и X клас, а на 16-ти юни е оценяването по математика. На 17-ти юни е оценяването по непознат език, а на 19-ти е измерването на цифровите компетентности.
Дните за матурите 19-ти и 23-ти май са неучебни, както и тези, в които ще има НВО – 13-ти и 16-ти юни. 25-ти май също е избран за неучебен, само че е присъствен ден за учебни, просветни и културни действия.
Редовно синдикати и жители насочат рецензии към министерството на образованието във връзка с включването на почивните и празнични дни към ваканциите. При последния си разбор от профсъюз " Образование " към КТ " Подкрепа " са отбелязали, че от десетки години поучават МОН да спре да брои почивни и празнични дни, регламентирани в член 154 от Кодека на труда (КТ) за почивка. Според синдикалистите те фактически са тип “ваканция ”, само че нямат отношение към дебата за образователното време, а това изкривява публичното чувство за почивни и образователни дни. Те означават, че действително есенната почивка е един ден, Коледната почивка е два дни, междусрочната - три дни и пролетната почивка е четири дни. Това прави общо 10 дни, без лятната почивка, означават от профсъюз " Образование " към КТ " Подкрепа ".
От синдиката насочат още една рецензия - че " неучебните дни " за държавните зрелостни изпити и за националното външно оценяване неразбираемо за какво МОН брои за ваканции и не ги причислява в категорията образователно време.
Синдикати и просветителните специалисти в МОН имат разминавания и във връзка с това какъв брой време учат българските деца. През март от министерството оповестиха, че българските възпитаници учат минимум в Европа. Преди началото на образователната година - в края на юли от синдиката " Образование " към КТ " Подкрепа " изнесоха свои данни, в които се отбелязва, че децата в страната ни учат толкоз колкото и останалите деца на континента.
Становището на МОН е основано на данни от изследване на Eurydice за образователната 2020-2021 година Според него общият брой на наложителните часове в България в класовете от първи до десети в това число, приравнени към астрономическите, са 7040. Те дават образец с Ирландия, където това време е 11 372 часа. Над 10 000 часа занятия имат децата в Испания, Холандия и Дания. Средната стойност за страните в Европа е 8617 часа, а множеството страни са в диапазона сред 8000 и 9000 часа.
В България минимум учат първокласниците и второкласниците - надлежно 411 и 429 астрономически часа на година. С по няколкостотин часа изостават от връстниците си в доста европейски страни също нашите възпитаници в трети, четвърти, пети и шести клас, означават от МОН без да дават точни данни.
Според същото изследване децата в страната ни имат и най-големите ваканции в Европа - приблизително 91 образователни дни в годината. Повечето от тях са през лятото. През дейното образователно време те нямат занятия общо 16 образователни дни. Най-дълго са отвън учебното заведение българските възпитаници от първи до трети клас - общо 108 образователни дни. За четвърти до шести клас почивката е общо 94 образователни дни. Учениците от седми до 11-и клас пропущат 79 образователни дни.
Анализът на образователното време изработен от синдикалната организация сочи за междинна натовареност на българските възпитаници. Според тях в множеството от изследваните страни броят на образователните дни е сред 170 и 190. В Албания и Малта са 165, а в Дания и Италия - 200. В половината от страните са 170-180. В 13 страни са в диапазона 181-190 образователни дни. Като цяло, броят на образователните дни е идентичен за всички степени на образованието, само че има и изключения - във Франция и Сърбия горният курс е с повече дни, а в Литва и Румъния броят е по-висок в начална и междинна степен.
С по-малко образователни дни в горен курс са Гърция, Ирландия, Босна и Херцеговина. В страните, където броят варира съгласно степента и класа, постоянно последният клас има минимум образователни дни. Такъв е казусът и с България - в 12-и клас има 31 образователни седмици, с пет по-малко от останалите.
В България броят на образователните дни за всички степени (без начален етап) е в горната част на скалата покрай максимума от 190-200 образователни дни, а точно - 180, означават от профсъюз " Образование " към КТ " Подкрепа ".
За ваканциите, синдикатите също регистрират, че България не прави изключение от общата картина. Според тях даже някои ваканции у нас са по-кратки и дават образец с Коледната и Великденската. Есенно време в 16 страни има есенни ваканции за седмица или до няколко дни. За Коледа съвсем всички обезпечават най-малко две седмици, а в Швеция и Сърбия - три. Великденската почивка е една или две седмици в съвсем всички страни, с изключение на в Турция. В Германия, Испания, Австрия, Италия и Швейцария, локалните и районни управляващи имат право да дефинират свои интервали на ваканции, съгласно локалната специфичност, само че общият брой образователни дни е избран централно. Като цяло, схемата на ваканциите в другите страни е идентична за другите просветителни степени.
Според синдикалните експерти и във връзка с лятната почивка България не е изключение. В Европа продължителността на лятната почивка е сред 11 и 15 седмици, означават те. Според изследването им продължителността ѝ варира в необятни граници в обособените страни - от 6 седмици в някои немски федерални провинции, Нидерландия и Лихтенщайн, до 13 седмици в Латвия, сред 11 и 14 седмици в Италия и Португалия, а даже и 15 седмици в Албания за начален стадий.
В редица страни на Балканите началните степени излизат в лятна почивка преди по-горните степени. България със своите 13 седмици лятна почивка не прави изключение и по този индикатор, а се намира в позицията на други страни с сходно географско състояние, означават синдикалистите.Източник: Ирина Симеонова/БТАученици учебно заведение период изпити ваканции МОН зрелостни изпити пролетна почивка лятна почивка зимна почивка междусрочна почивка 2023 година възпитаници 2023 година почивни дни възпитаници 2023
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ